На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

  Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.
 
                                      Атанас Далчев 




 

когато сълзите пресъхват, а разговорът секва и няма нещо, което да не е вече счупено се взираш в пространството и всеки сантиметър мълчание сякаш стои надвиснал
  с
  д н и ,

o
т
  д н и . . .
всичко е вече изказано
без какво повече да се добави
нищо, което да има смисъл
нима не ни беше достатъчно?

казахме си всичко
и няма повече какво да се добави
нищо, което да има смисъл
вече няма значение

в пропукващата се зора на новия ден
бремето на надеждата;
болката започва да избледнява,
когато нов път се открива пред теб
говоря тук

о
т

д
н
и
,

и

с

д
н
и

.
.
.


нищо, което да има смисъл
няма значение вече

километри от изговорени думи
и размити очертания на редове
нима не намерихме време
да ги споделим

нищо, което да има смисъл
не чухме ли достатъчно?

И з о б щ о

изричали ли сме го някога?

/адаптиран текст/
Десислава  Трайкова