Three kisses for Good night... ***
(by henzelski)

My night – my ally and enemy at once…

When falling dark down on me,

With tender lips, fingers and passion

 - your hair  -
it is then I place in disorder.

 

My night – an enemy and  friend…

When the dawn breaks behind me,

I know I am the beholder

of your аbsence in the day.

 

My night… I do not like to care

what it is, why or for how long more…

All that I am you have –

at night,
tomorrow,
even now...

покрай теб ще взема да го науча аз ингилизкия... :)) Ама учителка си нямам! Горката госпожа Чамурлийска едва ме изтърпя два семестъра и накрая ми писа четворка, защото знаех числата от 1 до 5. Днес да ме убиеш, не мога да ги кажа, но пък мога да се пробвам: уан, ту..., прескачам тройката, фор, файф и толкова. Абе, баш за четворка съм си бил тогава, а и сега. :)))

и навярно прекрасен стих...
стига ми дори само да я слушам...
светъл ден за теб..

Охх, при мене ...нямаше минеш, сори ... :)))
Само как прецени, че си за 4 ... мм, ок! :)

@ mariniki - хубав е да, имах идея да го преведа тук (мои си авторски превод, но не остана време)
Благодаря обаче, че наминаваш и четеш - удоволствието е взаимно! :)

останах с впечатлението, че преводът тук е твой (не ме питай, откъде е дошло това мое впечатление, моля те!), но отговорът ти на mariniki ме разубеди. Ама не много. Продължавам да си мисля... :)

За песента говорим! :)

:)
Поздрави!

Знаеш ли,
нямах намерение да се виждам с теб отново
И наминах просто ей така, само като приятел.
През цялото това време, когато се криех
започнах да си задавам въпроса защо...

да ...

Сега, сега ми се иска да завали
да вали
как ми се иска да валеше
и да ме измокри...

Каза ми, че не ме искаш повече в живота си -
предполагам, че е така!
Никога не съм искал да те нараня,
но изглежда отново го сторих.

И сега ми се иска да вали...
да се сипе върху ми...

И въпреки че твоята болка отмина,
моята още отеква у мен
и ме гризе отвътре
нощ и ден
чакам твоя знак...

Защото знам, че никога не съм искал да те нараня
а осъзнавам, че те разочаровах,
но дълбоко в себе си -
в моето сърце на сърцата -
знам, че няма никога да те държа в обятията си отново.

И затова ми се иска да валеше
да се сипе върху мен
и мокри ...
Просто да вали...
Нека вали...

за превода. Много е искрен.

благодаря! Старая се да опровергавам твърдението, че поезията е това, което се губи именно в превода! Е, не винаги ... не само :)))