"One Art" -
Elizabeth Bishop

The art of losing isn"t hard to master; so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something day by day. Accept the fluster of door keys lost, the hour badly spent. The art of losing isn"t hard to master.

Then practice losing farther, losing faster: street names, places and where it was you meant to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother"s watch. And look! my last, or next-to-last of three beloved houses went. The art of losing isn"t hard to master.

I lost two cities, lovely ones these were. And, vaster, some realms I owned, two rivers, a Continent. I miss them all, but it wasn"t a disaster.

-- Even losing you (the joking voice, a gesture I adore) I shan"t have lied. It"s evident! The art of losing"s not too hard to master though it may look like (write it!) -- a
Disaster.


Sofia Airport

Изкуството да губиш не е трудно за овладяване;
толкова много неща са сякаш предопределени
да бъдат загубени, че когато ги изгубиш
- това не е нещастие.

Губи по нещо всеки ден. Свикни с тревогата
от ключовете нейде запилени, часът протекъл зле.
Изкуството да губиш не е трудно за овладяване.

След това  – се упражнявай –
да губиш по още много и то с небавен темп!
Имена на улици, места и закъде ти се пътува.
Нищо от това не ще ти причини нещастие!

Загубих часовника на майка ми.
И ето – и последният ми дом (или по-точно пред него този)
от всички три замина.
Изкуството да губиш не е трудно за овладяване.

И два града пропилях ... приятни бяха!
А в по-голям мащаб – мойто царство на мечтите,
две реки и континент.
Да, липсват ми, но не и чак до там.

--Дори и тебе да загубя - шеговитият ти глас,
някой жест любим - не бих излъгала в това!
Защото явно е - изкуството да губиш
не е трудно ! Макар и много да прилича на
(това го запиши!) – нещастие!

04/02/2011

                                                                                                                       
https://www.youtube.com/watch?v=mYkhNWIdra0
   

докосна ме!

Летище

Когато хукне самолетът
отвъд горчивата мъгла,
след теб ще полетят ръцете ми
като откъснати крила.

Със някаква неземна скорост
и моят вик ще полети...
Там - в музиката на моторите,
навярно ще го чуеш ти.

Дори дъха ми ще усетиш
сред синевата за момент...
След теб ще затрепти лицето ми
като далечен континент.

И без тъгата си предишна,
и без предишната си страст
след теб ще махам на летището...
Но няма вече да съм аз.

Георги Константинов

постоянното е временно,
вероятно за да откривам
всеки път нови неща,
което обаче не означава,
че старите са ми омръзнали,
макар отвън да е мразовито,
отвътре не е...

***
Изкуството да губиш е изкушение
за душите, изгубени в мрака,
но непродадени на Сатаната,
а само изоставени. Във нарушение
на правилата.

във втората част на стиха (ти),
направо в сърцето ...

'изгубени в мрака,
неподвалстни, обаче, на Сатаната ...'

губим по нещо всеки ден ...
в биологичен аспект - клетки, косми ... нерви (тези ги пилеем в изобилие) (:
----
обаче, иначе ... май най-много губим, когато всъщност печелим
(нещо и над някого)
защото губим човечността, в чест на алчноста и др. дивиденти (от печалбата)
с други думи ... боднат флаг над бездна от нищо!
и купчина да е, все тая е ...

нарушенията - може би уроци дадени за отрезняване, не ... (из), нали, ... различно е!

Благодаря ти за коментара!
И аз не мога да не те коментирам!

поздрави (от сърце)
Деси

корекцията "неподвластни, обаче, на Сатаната"! "Непродадени" беше отпратка към "Фауст", но понеже няма продължение, редно е тя да отпадне.

Губим, докато има какво да губим, Деси, в биологичен аспект...

С "иначе... май..." съм съгласен!

Да, различно е...

И все пак Изкуството да губиш си е на Елизабет, ние само даваме идеи, макар и под неговото (нейното) влияние. :)

Поздрави от планината, в която тупти сърце за теб!
:)
Краси