В този пост ще поместя превода на част от стих,
който чувствам близък. Надявам се да се хареса, макар че отдавна вече тя не пише тук ... 
"Любими поети" - Радост Даскалова

...........

"I cut them for being lilly-white,
this world"s simply not suited for being white.
I saw the others who had survived –
with fully darkened wings.

Here, I came by myself. And, hereto
I declare myself defeated.
A fight I did not win, nor war.
So, I surrender.
Bill it all at my expense.

It’s dawned to me, alas, to no avail 
that for thе defeat I pay
with heavy thwack on earth."

             

Пораженческо

Предавам се. Сама завързах си ръцете.
Душата не броим – отдавна е на възел.
Виновно ми мълчи, отказа се да свети,
... обърка всичко, чак житейския си пъзел.

Уви – оръжие не нося, да го сложа,
тъй, както му е ред, пред своя победител.
От бедния ми кон остана само кожа
и спомен за галопа с вятърче в косите.

Доспехите си хвърлих рано – бяха тесни.
Тежаха ми и стягаха ме в раменете.
Платих ги с мои рани – стори ми се честно.
Предавам се. Сама отрязах си крилете.

Отрязах ги, защото бяха снежно-бели,
а този свят не е кроен да бъде в бяло.
Видях онези, дето бяха оцелели -
крилата им напълно бяха почерняли.

Сама дойдох. Признавам се за пораженец.
Ни битката спечелих, нито пък войната.
Предавам се. Пишете сметката на мене.
Наясно съм, че плащам с удара в земята.

05.01.2012
Р.Д.

и за Радост е съвсем на близо - http://lila.blog.bg/poezia/2012/01/05/porajenchesko.877477

други - не...
Най-хубавото на Земята
гравитацията е!
:)

Благодаря ти, не знаех :)

@henzelski - Благодаря за коментара!
:)

Доспехите си хвърлих рано – бяха тесни.
Тежаха ми и стягаха ме в раменете.
Платих ги с мои рани – стори ми се честно.
Предавам се. Сама отрязах си крилете.

Страхотно е , аз си падам по тъжни стихове! Блгодаря ти че го сподели с нас!

и аз благодаря!