Хайде, да поговорим за една наскоро набрала актуалност новина и загубила се в дебрите на злободневното ежедневие и бесмислени сентенции, обратноропорционално на важността си. Темата е цената на човешкия живот и една коварна болест (доколко изкуствено провокирарана в организма предпочитам да оставя на съответните спецалисти да определят), а причината бе една спорадично посетена от мен конференция. За организаторите и мястото на събитието предпочитам да запазя мълчние, поради професионални и етични съображения.

Събитието се провежда в лъскава многоетажна сграда в центъра на нашата столица, а появата ми на него е предхождана от телефонен разговор, на който нежен и учтив женски глас, на една явно не много възрастна, но опитна дама в организирането на събития от многоезиков характер и  работата с присъствие на много хора на едно място, ме кани в последният момент да приъствам на конференция като помощник конферентен преводач.

Първата ми реакция беше видно стъписване – защото, как така в последния момент, без предшестващите задължителни уговорки относно материалите, заплащането и пр. и пр. подробности. Но, продължава тя, единият от преводачите се разболял ненадейно, другия изтощен в края на работния ден и той на ръба на силите си ... Казвам си, няма как ... колега в беда – ще трябва да се помага, при което освобождавам три часа предварително задължените от присъствие и си пробивам път (то хубаво, че не е с лакти, че тогава какви синки щях да имаммм ) по “свободните, ненатоварени и добре почистени”  за движение улици на милата ни столица в зимни усовия и хуквам и аз да гоня Михаля ...

Пристигам на време на уреченото място, посреща ме младата дама (не бях сбъркала много в предположенията си) и зяпвам ... Колегата преводач – запотен, ръкомаха некоординирано в кабинката и трескаво говори нещо на микрофона, ровейки същевременно в някакъв речник. Затичвам се на помощ, но за мое щастие “пледоариите” с теримилогиите бяха свършили и за мен беше останала само заключителната част.

Може би, тук е момента да уточня за онези от вас, които не са разбрали, че това беше събитие спонсорирано от така успешните и добрепечелещи фармацевтични компании, а целта му бе прокарването на нови и “по-ефикасни” фармацевтични продукти на пазара предназначени за нелечимо болните хора.

Заключителната реч, обаче, не беше на нито един от спонорите или директорите на компании пръсъстващи на събитието. Момичето ми даде знак и разбрах, че трябва да превеждам на един мъж – на външен вид изпит, страшно слаб и блед – беше болен в последен стадий на заболяването. Той бавно започна да разказа пред стъписаната и смаяна аудитория, за това, че тази вечер бе долетял специално за събитието от Австрия, за лекарствените методи, по които е бил третиран до момента, че към момента е на терапия, която е на практика несъвместима с вирусната туберколоза, от която боледува понастоящем, тъй като медикаментите принадлежат на две конкуриращи се фармацевтични гиганта на европейския фармацевтичен пазар.

Никога няма да забравя последните думи на този човек, защото в тях се криеше нещо безкрайно човешко, а именно: “че зад сухите статистически данни и цифри стоят човешки животи и човешки съдби, а седящите там господа едва ли си дават сметка за това ... “. Това бяха финалните заключителни слова. А в предверието на аминистративната сграда пред залата започваше суматоха - млади добре облечени момичета с работни чанти в ръка и стилно прибрани коси вече разнасяха и отбелязваха някакви числа в кожените си тефтери, оживено разговаряха и отмятаха някакви продукти в лъскавите каталози. Вече не бях нито толкова гладна, нито бързах много за някъде.

Сигурно този човек вече не е измежду живите. Не че му го пожелава, естествено ... ! Той докосна нещо у мен и ми отвори очите за нещо ... Не че не знаех, не бях чувала никога, не ме бяха предреждали медицински представители пред кабинета на личният ми лекар и не оставаха вътре за време достатъчно за прегледа на три пациента, или нещо от сорта относно тази практика, но смятам, че много бързо утихна вниманието относно Продан Христов - българинът, който откри лек срещу рака и БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ - лекарството – АНТИМАЛИГНОЦИТ. И си мисля, дано Продан Христов се окаже добър и човечен! Иначе, ние колкото и да мислим положително, това едва ли ще даде реални отговори и резултати, отколкото конкретните действия от толкова години, през които той е имал времето да изследва препарата! Това само ще кажа и с това ще приключа.

 

* Всяка връзка с лице или събитие в разказа съвпадаща с реални такива е напълно случайна!

 http://vbox7.com/play:e5c0983c&al=1&vid=3004302

И ти ме докосна...

Имай докрай този дух, за да отстояваш и българското, и българщината, но когато трябва - режи онова, което е изродено и гнило, защото им пречи.
Радвам се, че познавам!

Поздрави от Родопите!

за милите думи -- така е!
Аз също :)

Старата грозна истина - парите нямат мирис :((((

Да ...

абстрахира именно от това "докосване", защото то е друга страна на нещата, която не трябва да пречи на обективното оценяване на резултата. Нещо повече - ползването на "докосването" като аргумент е манипулация, защото противопоставя безпристрастното наблюдение върху множество на личното отношение към индивид и от това може да произтекат сериозни грешки или опасности за множеството страдащи по различен начин от страданията на наблюдавания индивид.

Дано да съм бил ясен, ще дам малък пример с кръвопускането, което някога се е практикувало широко като универсален метод за лечение. Вярата в лечебната му сила (потвърждавана от наблюденията) e причинила повече вреда, отколкото полза, поне, защото кръвопускането е несъвместимо с далеч по-ефективни методи на лечение за конкретните случаи. Но това се доказва от сухата статистика, която отчита, групира, подрежда и анализира силата ефекта върху голямо множество от хора, за които просто е излишен един оплаквач в повече, защото си има кой да плаче за всеки от тях.

Вашата начетеност, ерудиция и култура и да Ви благодаря, че сте отделили време да изчетете до край написаното от мен, но не мога да се съглася с Вас напълно.

Съгласна съм, че за да се изготви анализ (обективна суха статистика, с др. думи) е необходимо пълно абстрахиране от всякакъв род "сантименталности и пр. и пр." т.е елементи нямащи пряк резултат върху оздравителният процес ... Обаче, от друга страна какво ще кажете за тази порочна практика за необходимостта да се въвеждат през толкова кратък диапазон от време все нови и нови фармацевтични препарати за онкоболните, болните от СПИН и все тези нелечими заболявания.

Не Ви ли прилича малко на някаква изродена (тъй като със сигурност в самото си начало е била сигурно с добри намерения отпочната) политика за изкопчване на излишни финансови средства, реклама на дадена компания и все неща далеч от (хуманната "в скоби", забележете, моля) първопричина за създаването и основаването на каузата ...

Относно забележката по въпросът с трогването, тъй като за мен не е ежедневие да виждам такава картинка беше неизбежно да се почувствам по този начин!

Още ведбъж Ви благодаря, че сте взели толкова лично отношение към поста ми.

Да, убеден съм, че има нередности в това отношение, но ми изглеждат по-скоро спекулации на производители и по-малко на политика, за което ми е трудно да споря, защото не съм в течение на текущите законни изисквания за допускане на лекарства на пазара. Мога обаче да си представя методиката, процедурата и необходимия брой наблюдавани пациенти в продължение на години, за да се осигури надеждна оценка на резултатите и сферата на приложение на конкретно лекарство, без която е рисковано да се възлагат прекалено големи очаквания, с което не искам да кажа, че трябва да се протака одобряването на което и да било лекарство а, че създателят му трябва да осигури доказателства, удовлетворяващи регламентираните от закона методики, за да бъде коректен в изявленията си, че е поредния, този път истинския откривател на панацея.

Поздравления!

Написаното кара този който го чете да се замисли колко ценна е човечноста и колко още открития като това на българският учен са скрити от света защото биха попречили на фармацефтични компании и доктори да спекулират и да търгуват със здравето на хората и по този начин да правят милиони от човешката мъка.
Поздравления за добрия постинг, радвам се , че съм се запознал с още една достойна личност.
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ

Именно!
Удоволствието е взаимно, приятелю, благодаря!
:)

http://www.novatv.bg/bg/shows/videos/9