"Живеем истински само в минутите,
когато умираме от любов"...

Исконно

"Любов на мъж - икона,

пред която стоя

молитвено вплела длани

и приведена глава, 

но не моля.

Мъртъв -

пращи от мълчание олтара!"
   

Говорят, че това което правим е забранено,
че е отровата на грехопадението
и горчива глътка от чашата на съдбата;
че сме само двама криещи се любовници, 
че ще ме тровиш цял  живот!...

Какво ме засяга….?
Щом те обичам, какво ме засяга това?

Казват че тази връзка е обречена,               
че съм заслепена, защото съм влюбена,  
че твоето “обичам те” е гнил плод....       
и един ден ще ме захвърлиш по пътя си.
Говорят още, че животът ни е един фарс и лъжа.

Кажи им, че любовта ни 
е голяма, колкото вселената,
че сърцето ми се разкъсва от чувства
сред неудържими урагани от страст.....
Кажи им, че дишам и съществувам,
за да те дарявам с любов!



Само по погледа ти долавям какво чувстваш
усещам те в ласките и обещанията, които ми даваш
градя крепоста си около теб!
Ти си моят елексир, моят лек,
убежище от моята самота -
за невинноста, която ме обгръща...

Мой любовник и приятел.......
Ти...ти си въздуха в небето..
Въпреки че хората ни укоряват
това е наше човешко право....
Ние се носим високо с  вятъра
сред безкрайността  -        
на изпъстрен със звезди небосвод...

С прокрадването на  беглата ти усмивка
и раната вече започва да се затваря.
Отнасям се от всичко това
във вечността,
там където мечтите ни непрестанно се прегръщат,
там

където желанието изпепелява тела ни....

Кажи им,
че тази любов е голяма колкото вселената,
че сърцето ми се дави в океан от чувства.
Кажи им,
че любовта ни е безпределна и вечна,
че когато ме целуваш светът затихва в безмълвие
сред неудържими урагани от страст.
Кажи им,
че дишам и живея за да те дарявам със любов.

 

Кажи им....!!!

 Malъ- Diles

Znam kakvo e da si okoriavana za edna taina lyubov.Nikoi ne moje da znae kakvo e v duwat ti.Inikoi nikoga niama da razbere.Malko sa horata koito sa kato nas.da jiveiat samo za edna usmivka i za edna pragradka.radvai se na 4oveka do tebe i ne pozvoliavai na nikoi da se izpre4i mejdu vas.Az go pozvolih i mnogo teji.Jivei vseki edin mig s nego.Ne izpuskai nito edin moment.Obi4ai taka,kakto nikoga ne si obi4ala do sega!

Стихът е по мотиви на Ст. Димитрова озглавен от мен "Исконно" поради символиката на стиха и лично съпреживяване.

Благодаря ти за съчувствието...и за това, че взе отношение по въпроса ...

...думите ти са в пълен унисон, с това което искам да кажа ...

A ето и още...

Научена да мрази

Потъпка гордостта й. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.

Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Потърси утешение в жена си.
(За Нея тя дори не предполага!)

Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...

И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите й в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)

Разбра, че няма смисъл да отрича -
отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Вилияна Мутафова

kogato nqkoi naistina obi4a nqkogo 6te napravi vsi4ko za da jivee pulnocenno s nego.Dymi ot roda-decata,jenata i kakvo 6te kajat horata ne bi trqbvalo da ima.I ako ima6 nqkakvo yvajenie kam sebe si potarsi 4oveka koito e samo za teb.Ne se zadovolqvai s trohite ot 4yjda trapeza.Kazvam ti go s nai-dobri 4yvstva.Jal mi e za hora koito ostavqt jivota im da mine pokrai tqh dokato te 4akat ne6to koeto v pove4eto sly4ai ne se sly4va.Yspehi v jivota na vsi4ki

и на теб благодаря за отзвука...

***

Обичта няма граници и възраст,миличка...когато е била истинска..
Стихът ти e прекрасен...Болка и Искреност...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми твоя взор прощален, -
да го припомня верен и печален
в часа когато Тя те победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане,
и ти при мене ще се върнеш пак! -

А все по-страшно пада нощ над нас,
чъртаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнините впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

но все пак ти благодаря, че ми напомни този стих на Д. Дебелянов, която и да си...

Защо не съм прочел този пост до сега + коментарите?! Изумително е! Красиво, възвишено, поетично! Продължавайте, колеги. Музата Ви е вълшебница.

Благодаря :)

mnogo dalboko naistina :) pozdrav!

Благодаря :)

Стихотворението "Научена да мрази" не е с автор Вилияна Мутафова http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=154602

беше ми представено като такова...
а може и аз да не съм разбрала...
Благодаря, все пак, за внесеното разяснение...
:)